Запис 2 заплата дата: 1828-11-18


Превeден текст


1828, 18 ноември, колкото гроша бяха изразходвани за заплата на кятипа 1 и сакелария 2 , които бяха определени за издаване йол тескерета 3 за една година и от къде бяха платени

100 платиха абаджиите 4

50 кафтанджиите 5

50 кожухарите, 10-те от такеджиите 6

60 чохаджиите 7 , 20-те от актарите 8

40 бакалите

30 казанджиите

20 астарджиите 9

20 тахтаджиите 10

-------------

370

100 бегликчиите 11

100 от село Аврадалан 12

80 от Прасатин дервент 13

80 от Акче Клисе 14

80 от Карлово

80 от Калофер

60 от Хаджари 15

------------

950 или бяха взети деветстотин и петдесет гроша

10 от шивачите

-----------

960

къде бяха дадени

480 за заплата на кятипа 16 по 40 гроша на месец

250 за заплата на сакелария поп Янаки, годишна

60 за 6 кила жито за кятипа 17

30 за 1 джубелики 18 дреха на същия за байрама 19

5 за един чифт обувки на същия също

---------

825

125 техни разходи – хартия, мастило и други

-------------

950

10 още за хартия

---------

960

друга ръка, много бледо мастило

1 месечна заплата иска Ставрицас от Душаниста 20 взе ги и бяха издължени на 3 юни 1830

9 гроша още иска от ресима 21 , който дадοха на Мелким ефенди

ръкопис 8605

печат на Митрополитската библиотека гр . Пловдив

Бележкипод линия


1 В текста на кондиката е употребена думата κιατίπη – от осм. kâtip - секретар, писар.

2 В текста е написано σακελλάριος, което във Византийската държава означавало велможа, натоварен с административни и финансови задължения. През интересуващия ни период сакеларият означавало пост в църковната йерархия, който давал на неговия носител надзорни, изборни и съдебни задължения и права, както и функциите на ковчежник. В Пловдив сакеларият принадлежал към кръга на т. н. „офикиали” (ὀφφικιάλιοι) - клирици и светски лица градски първенци, с помощта на които митрополитите упражнявали своите гражданско-съдебни правомощия. Тези лица носели титли, водещи началото си от византийската номенклатура: сакеларий, сакелий, логотет, скевофилакс, ритор, дикеофилакс, референдарий, остиарий, иконом, протонотарий, йеромнимон, ипомниматограф, девтеревон. Вж. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. - Сборник на Българската академия на науките. Кн. 41-2, София, 1949, с. 191-192; Либератос, А. Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София, Издателска къща «Гутенберг», 2019, с. 130.

3 В текста е написано γιόλ τεσκερέδων, който произхожда от осм. уol – път и tezkere -документ. Означавало паспорт или друг документ за самоличност, изискуем при пътуване; в този смисъл означавало пътен лист, разрешение за пътуване по определена дестинация. В Османската империя тескерето било валидно само в границите на провинциалната област. Още се наричало мюрур тескереси – вж. Велков, А. Видове османотурски документи. София, 1986, с. 39, 456-459; Опис на османотурски документи за занаяти и търговия (ХVІ-ХІХ в.) запазени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Състав. А. Велков, П. Груевски и др.. Ред. Ст. Андреев. София, 1993, с. 387, 390, 648, 667, 670, 671, 775, 2376 и др. В Османската империя тескерето било валидно само в границите на провинциалната област. Запазените пътни тескерета са важен извор, тъй като те съдържат данни за външния вид, възрастта и социалното положение на своя притежател. Така например запазените пътни тескерета на Константин Фoтинов от първите десетилетия на XIX век ни позволяват да уточним неговата спорна до късно рождена дата – 1785, както и да разберем как е изглеждал – рус и среден на ръст, с добри доходи. Вж. Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическoто развитие на Балканите през ХIХ век. София, Издателство на Бългaрската академия на науките, 1994, с. 78.

4 Става дума за производствената корпорация – еснаф –на абаджиите. Абаджиите били производителите на грубия вълнен плат аба, както и дрехи, изработени от него. Запазена е кондиката на абаджийския еснаф, която съдържа данни от 1675 до средата на ХХ век. В нея са вписани сведения за повишенията и обявяването на майстори в еснафската организация. Записани са задължения, които имат характера на статут, сметки, заеми, отделни плащания и пр. Публикувана е от Апостолидис, М., А. Пеев, Кондика на пловдивския абаджийски еснаф. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, кн. 1-2, 1931, с. 1-170, кн. 3, с. 1-186.

5 От осм. кaftan – вид горна дреха. Кафтанджиите били майстори-шивачи на кафтани.

6 Майстори на такета и шапки.

7 Производители на тънък вълнен плат.

8 От осм. аktar - дребен търговец на бакалски и галантерийни стоки.

9 От осм. аstarci - тъкачи на тънки платове и хастар.

10 От осм. tahtaci – производители и търговци на дървен материал, дъски и пр. Изброените тук производствени корпорации - еснафи- играели изключително важна роля в живота на града. Едно столетие преди това през 1720 г. в Пловдив пребивавал известно време Йерусалимският патриарх Хрисантос Нотарас с цел събиране на средства за Божи гроб и записал дарените му от еснафите в града средства. Ако се съди по записаните от Нотарас суми вероятно най-многобройни и най-силни икономически са били абаджиите. Текстът на пътеписа е публикуван от Στάθη, Π. Το ανέκδοτο οδοιπορικό του Χρυσάνθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και Νέα ελληνικά, τόμος πρώτος, Αθήνα, 1984, σ. 172-186; В български превод е публикуван в Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина XVII- средата на XIX век. София, Издателство „Парадигма”, 2016, с. 89-102.

11 В текста е употребена думата μπεϊλεκτζῆδες от осм. beğlikҫi – лице, което е закупило от държавата правото да събира данъка беглик – данъка за овце и кози.

12 Дн. гр. Копривщица. Копривщенските бегликчии били изключително заможни и влиятелни. Най-високо място в бегликчийското съсловие заемал родът на Чалъковци, представители на който играели централна роля в живота на Пловдив. За тях вж. Тодев, И. Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003, с. 66 и сл.; Янева, С. Българи-откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит. София, Издателство „Гутенберг”, 2011; Либератос, А. Възрожденският Пловдив, с. 221-317.

13 Т. е. Прасадин дервент, дн. гр. Клисура.

14 Акче клисе, т. е. Бяла черква, дн. гр. Сопот.

15 Т. е. Аджар, дн. с. Свежен, Пловдивско.

16 Κιατίπης (Γραμματεύς),писар.Вж.Ἱστορία τω̂ν Ἀθήνων κατὰ τὸν ὑπὲρ ἐλευθερίας ἀγω̂να, etc. DionusiosSOURMELES– 1834.

17 Фактът, че получава подарък за байрама, вероятно говори за османски чиновник или съдебен функционер.

18 Вероятно става дума за джюббе от oсм. cȕbbe – широка и богата връхна дреха, изработвана от всякакви видове платове с различни цветове, дълга до под коляното, с гладки ръкави и двусантиметрова мека яка. За него вж. Тодоров, Н., М. Калицин, Турски извори за българската история, т. VI, Извори за българската история, Т. XXI, София, Издание на Българската академия на науките, 1977, с. 393. Окончанието на думата може би означава, че това е бил комплект.

19 В текста е написано μπαϊράμ – от осм. bayram, т. е. празник. В случая вероятно ставало дума за един от двата основни мюсюлмански празника – курбан и рамазан байрам.

20 Дн. с. Душанци, Софийско.

21 В текста е написано ῥέσιμ от осм. resim – налог, данък.

Разчетен текст


1828" Νοεμβ" 18" τά ὅσα γρόσια ἔγιναν ἔξοδα διά μισθόν τοῦ κιατίπη καί τοῦ σακελ-λαρίου οἱ ὁποῖοι, ἦσαν διορισμένοι διά τήν ὑπόθεσιν τῶν γιόλ τεσκε-ρέδων εἰς χρόνον ὁλόκληρον ἕναν καί πόθεν ἐπληρώθησαν

100" οἱ ἀμπατζῆδες.

50" καυταντζῆδες.

50" γουναράδες. τά 10" ἀπό τούς τακιατζῆδες.

60" τζοχατζῆδες. τά 20" ἀπό τούς ἀκτάρηδες.

40" μπακάληδες.

30" καζαντζῆδες.

20" ἀσταρτζῆδες.

20" ταχτατζῆδες.

------------------

370"

100" μπεϊλεκτζῆδες.

100" ἀπό χωρίον ἀβρὰ δαλάνι.

80" πρασατήν Δερβέντι.

80" ἀκτζέ κλήσε.

80" κάρλοβον.

80" καλόφερον.

60" χατζάρι.

----------------

950" ἤτοι ἐννεακόσια πενῆντα γρόσι" ἐλήφθησαν.

10" ἔτι ἀπό ῥάπτιδες

-----------

960"

ποῦ ἐδόθησαν

480" διά μισθόν τοῦ κτι̮ατίπη πρ(ός) " 40" γρόσι" τον μήναν

250" τοῦ σακελλαρίου. παπά γι̮αννάκη χρονικός.

60" εἰς 6" κοιλά σιτάρι τῷ κτι̮ατíπῃ.

30" εἰς 1" τζουπελήκι ῥοῦχον τοῦ ἰδίου κατά τό μπαϊράμ

5" εἰς μίαν ζευγήν παπούτσι̮α τοῦ ἰδίου ὁμοίως

--------

825"

125" ἔξοδα αὐτῶν χαρτι̮ά μελάνης καὶ ἄλλα

-------

950"

10" ἔτι διά χαρτι̮ά

-----

960"

друга ръка, много бледо мастило

1" μηνειάτικον θέλει ὁ σταυρήτζας ἀπό τοῦ δοῦσιανίστα τά ἔλαβεν και ἐξόφλησαν τῇ γῃ Ἰουνίου 1830"

19" γρόσια θέλει ἔτι ἀπό ῥέσημ ὁποῦ ἔδοκαν εἰς μελκημ @

ръкопис 8605

печат на Митрополитската библиотека гр. Пловдив

Бележкипод линия