[ЗАПИС 1]
2
1828, 28 ноември, колкото
гроша бяха изразходвани за заплата на
кятипа
2 и
сакелария
3,
които бяха определени за издаване на
йол тескерета
4 за една цяла година, и откъде бяха платени
100 [платиха] абаджиите
50 [платиха] кафтанджиите
50 [платиха]
кожухарите, 10-те от
такеджиите
7
60 [платиха] чохаджиите , 20-те от актарите
40 [платиха]
бакалите
30 [платиха]
казанджиите
30 [платиха] астарджиите
20 [платиха] тахтаджиите
-------------
370
100 [платиха] бегликчиите
100 от село Аврадалан
80 [от] Прасадин дервент
80 [от] Акче Клисе
80 [от]
Карлово
80 [от]
Калофер
60 [от] Хаджари
------------
950 или бяха взети деветстотин и петдесет гроша
10 още от
шивачите
-----------
960
къде бяха дадени
480 за заплата на
кятипа по 40
гроша на месец
250 годишна [заплата] на
сакелария
поп Янакис
17,
60 за 6 кила жито за кятипа
30 за 1 джубелики дреха на същия за байрама
5 за един чифт обувки на същия също
---------
825
125 техни разходи – хартия, мастило и други
-------------
950
10 още за хартия
---------
960
2 Разчитане, превод и езиков коментар – Петя Янева. Редактиране и исторически коментар – Надя Данова. Коментар на личните имена – Кета Мирчева.
3 В текста на кондиката е употребена думата κιατίπης – от тур. kâtip - секретар, писар.
4 В текста е написано σακελλάριος, което във Византийската държава означавало велможа, натоварен с административни и финансови задължения. През интересуващия ни период сакеларий означавало пост в църковната йерархия, който давал на неговия носител надзорни, изборни и съдебни задължения и права, както и функциите на ковчежник. В Пловдив сакеларият принадлежал към кръга на т. н. „офикиали” (ὀφφικιάλιοι) - клирици и светски лица градски първенци, с помощта на които митрополитите упражнявали своите гражданско-съдебни правомощия. Тези лица носели титли, водещи началото си от византийската номенклатура: сакеларий, сакелий, логотет, скевофилакс, ритор, дикеофилакс, референдарий, остиарий, иконом, протонотарий, йеромнимон, ипомниматограф, девтеревон. Вж. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. - Сборник на Българската академия на науките. Кн. 41-2, София, 1949, с. 191-192; Либератос, А. Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София, Издателска къща «Гутенберг», 2019, с. 130.
7 От тур. кaftan – вид горна дреха. Кафтанджиите били майстори-шивачи на кафтани.
17 Т. е. Аджар, дн. с. Свежен, Пловдивско.