Запис 3 заплата дата: 1827-11-21


Превeден текст


1827, 21 ноември с общо решение се реши и се изплати заплатата на варош 22 кехаята 23 кир Ставрицас за една цяла година осемстотин гроша, с цифри 800, които бяха взети, както следва:

108 от Полат махала 24 , 9 ханета 25 по 12 гроша на всяко хане..................................................9

120 от Кирхана махала ханета 10 по същия начин ................................................................10

78 от Исар Итчи махала 26 ханета 6 по същия начин ....................................................................6

84 от Хаджи Ян махала 27 ханета 7 по същия начин ..................................................................7

69 от Пазар Ичи махала ханета 5. рупи 28 3 по същия начин ......................................................5

------- --------

459 38

84 от Искилупези махала 29 ханета 7, по същия начин .................................................................7

108 от Ипникасим махала ханета 9, Маф одалар 30 по същия начин ........................................9

54 от Ипникасим махала ханета 4, 2 рупи зимми 31 по същия начин .....................................4

9 от Тома Казази 32 махала рупи 3 Джемикапир 33 по същия начин ...............................

54 от Коч Хусеин махала 34 ханета 4 по същия начин ............................................ ..............4

------------ ---------

768 64

12 от Бей Меджит махала ханета 1 по същия начин ...........................................................1

9 от Кечеджи Еним Бей махала 35 рупи 3 по същия начин ..........................................................

12 от Коч Хусеин ханета 1 на Ляскос махала 36 по същия начин .............................1

24 от Идриз ходжа махала ханета 2 по същия начин ...........................................................2

--------------- ----------

825 или осемстотин двадесет и пет гроша 68

25 отпадат загуба от тях друга ръка чрез Идриз Ходжа махала, защото е арменска

----------

800" осемстотин гроша

през същия ден се реши още да се дадат разходите

за затвора 37 , които са направени за една цяла година, въз-

лизащи на четиристотин и тридесет, с цифри 430, и бяха взети, както

следва

150 от пангара 38 на „Света Марина“

120 от пангара на „Света Неделя“

90 от пангара на „Пресветата Богородица“

60 от пангара на „Свети Димитър“

60 от пангара на „Свети Константин“

-----------------

430 или четиристотин и тридесет гроша

друга ръка, по-бледо мастило

Бележкипод линия


22 От унг. varoş - термин с различни значения и употреби, наложен в османската административна практика в целите Балкани; означава както вътреградски топомним, който обикновено се асоциира с християнските зони на обитание, така и от към средата на ХVІІ в. за обозначаване на християнската общност в балканските градове, за които в българските извори по-късно се налага терминът (градска) община. Като институция варошът се надгражда над махленската организация на немюсюлманите и поема техните задължения пред държавата, а също участвува в решавате на религиозните, културно-просветните и социалните проблеми на гражданите. За термина вж . aтията на Светлана Иванова : Ivanova, S. Varoş: Тhe Elites of the Reaya in the Towns of Rumeli, 17th – 18th Centuries. - In: Provincial Elites in the Ottoman Empire. Ed. A. Anastasopoulos. Rethymno, 2005, 201-246. В Пловдив като вътрегредски топоним се използва главно за християнските махали на същинския град, без да се вземат предвид предградията.

23 В текста е написано βαροὺς κι̮αχαγι̮ασί - варош кехая от осм. varoş kethüda, лице, отговарящо за събирането и предаването на държавата на данъците дължими от християните, населяващи вароша.

24 Градовете в османската държава запазили своя статут на пълно подчинение на централната власт, както това е било в предидущия период, като се наблюдавал още по-силен контрол от страна на османската власт и подчинение на съответните представителите на централната власт в тях. Градът се разделял на махали, организирани на верско-териториална основа, като махалата имала определени задължения при разхвърлянето и събирането на държавните данъци и опазването на обществения ред върху своята територия. Вж. Тодоров, Н. По някои въпроси на балканския град през ХV-ХVІ в.- Исторически преглед, 1962, № 1, с. 37; Тодоров, Н. Балканският град ХV-ХІХ век. София, 1972, с. 80 сл.; Димитров, С. За приемствеността в развитието на балканските градове през ХV-ХVІ в. - Балканистика, 2, София, 1987, 5-17; Иванова, С. Градовете в българските земи през ХV век. - Българският петнадесети век. София, 1993, 53-66; За махалата като основна единица в данъчното облагане вж. Иванова, С. Данъчното облагане на населението в българските градове и формирането на неговите институции (XVII-XVIII в,) – Известия на държавните архиви, 65, 1993, с. 67-98; За махалите на Пловдив вж. статията на архитект Христо Пеев: Пеев, Хр. Пловдивските махали в турско време. – Пловдивски Общински вестник, 279, 20 февруари 1942, с. 4-5. Хр. Пеев обнародва картата на града, направена от главния архитект на Пловдив Йосиф Шнитер през периода 1891-1896 г., в която са отбелязани наименованията на много от махалите в града и която е достъпна по интернет ТУК (22.3.2020); За нея вж. Генчев, Н. Възрожденския Пловдив. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1981, с. 68-69; Либератос, А. Цит. съч., с.168-171.

25 В оригинала е употребена думата χανέ, от осм. hane - буквално „къща”, „дом”, „домакинство”. Използвала се в османската данъчна практика и с нея се обозначавала една облагателна единица или данъчен дял, при която едно или няколко домакинства се групирали, като отделните домакинства не са „закачени” по няколко за едно хане, а данъчната порция на всяка махала или на целия варош, на махалите на мюсюлманите и на различни други групи като еснафи, бекяри, хайманета и пр. се давала общо и всички трябвало да се включат в плащането. Всяка социална структура (махала или целият варош, махалите на мюсюлманите и на различни други групи като еснафи, бекяри, хайманета и пр.) имали определен данъчен дял или наряд, изразен в съответния брой ханета, въз основа на които им се разхвърляли дължимите данъци, за да изплащат наложения данък или тегоби. През различно време и при различни данъци домакинствата се групирали по различен начин в ханета. Общото при всички ханета била системата на кръгово поръчителство, взаимното обвързване на хората да изплатят пълния размер на искания данък. За хането вж. Грозданова, Е. За данъчната единица хане в демографските проучвания. – Исторически преглед, 1972, 3, с. 81-91.

26 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата било Хисар ичи махала. Либератос, А. Цит. съч., с. 164. А. В Либератос на стр. 114 си има Пазар ичи махала. Тя се среща и на други места в текста. Либератос се опира на османските данъчни регистър за Пловдив от 1840 и 1842 г., с които работи турската историчка Нериман Ерсой. Докторската дисертация на Н. Ерсой не е публикувана и тя е озаглавена Ersoy, Neriman. XIX yüzyɩlɩnda Filibe şeri (1839-1876). Doktora tezi. İstanbul, Üniversitesi. Авторката има любезността да ми изпрати страниците на труда си, на които са вписани данните за Пловдивските махали, за което ѝ изказвам горещата си благодарност.

27 Гръцкият историк Андреас Либератос, който коментира този запис в кондиката, смята, че в случая е станало езиково преплитане и тук става дума за махалата Чохаджиян - християнската махала Ҫuhacian. Либератос, А. Цит. съч., с. 165.

28 В текста на кондиката е обозначено с началното „ῥ”, с което е маркирано осм. rubu, т. е. четвъртина. Хането се подразделяло на 4 руби. Според Ст. Андреев в речника към Андреев, Ст., М. Калицин, К. Мутафова. Православни структури на Балканите през ХVІІ-ХVІІІ век. Велико Търново, 2019, с. 596 – руб – сребърна монета, равна на една четвърт от гроша или на 10 пари.

29 В османския регистър името на махалата е записано като Űskȕleviç. Ersoy, N. Op. Cit., p. 51; Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

30 В текста на кондиката е записано μάφ ὀδαλαρί. Историкът на Пловдив Никола Алваджиев предава наименованието на махалата като Ибни Касъм маф одалар. Вж. Алваджиев, Н. Пловдивска хроника, Пловдив, Издателство „Христо. Г. Данов”, 1984, с. 9. В османския данъчен регистър е записано следното наименование на махалата İbni Kasim ve odalarɩ. Ersoy, N. Op. cit., p. 51; Либератос, А. Цит.cъч., с. 164. Според османистката доц. Светлана Иванова изписаното като „маф” вероятно е османското маа, което се изписва на арабица/османски с нямо г/ğ, т. е. заедно, заедно със; фактически маа може да се разглежда като синоним на ve в публикацията на Нериман Ерсой. Oсманистката доц. Росица Градева тълкува „ маф” с осм. muaf – т. е. освободен от налог.

31 В текста е използвана думата ζιμμὶ, от осм. zimmi, означаваща буквално „покровителствани”, с която се обозначавали християнските и изобщо немюсюлманските поданици на мюсюлманска държава, получаващи в замяна на наложения поголовен данък – джизие и на определени ограничения, известни личностни и общностни права като право на лична неприкосновеност, на собственост, на известна религиозна автономност. За него вж. Иванова, С. Преди да се роди българският милет. - В: Държава и църква в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. София, 2006, 135-184. В османския регистър наименованието на махалата е İbni-Kasim-Zimmyan. Ersoy, N. p. 51, Либератос, А. Цит. съч., с. 164. Доцент Светлана Иванова тълкува това наименование като „махала Ибни Касъм-немюсюлмани” или дори като „махала Немюсюлмани на махала Ибни Касъм”. Среща се в различни градове като обозначаване на групи немюсюлмани, трайно живеещи като част от населението на традиционни мюсюлмански махали.

32 Вероятно от осм. kazaz – копринар, продавач на копринени конци и сурова коприна. Вж. Тодоров, Н., М. Калицин, Турски извори за българската история, т. VI, Извори за българската история, Т. XX, с. 397.

33 В османските регистри наименованието на махалата е Cami-i-Kebir, т. е. Голямата джамия. Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

34 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата е Koç Hȕseyin. Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

35 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата е Keçeci İne Bey. Либератос, А. Цит. съч. с. 164.

36 А. Либератос идентифицира махалата като Кючюк Хюсеин (Ляску). Либератос, А. Цит. съч. с. 164.

37 Затворът Таш капия бил разположен в административния център на града.

38 Място в църквата, където се оставят даренията или продават свещи.

Разчетен текст


1827" Νοέμβ" 21" κατὰ γενικήν ἀπόφασιν ἀπεφασίσθη καί ἐπληρώθη ὁ μισθος τοῦ βαρούς κι̮αχαγι̮ασί κύρ σταυρίτζα διὰ χρόνον ὁλόκληρον ἕναν γροσι" ὀκτακόσια Νου" 800" τά ὁποῖα ἐλήφθησαν ὡς ἑξῆς.

.108" ἀπό Πολάτ μαχαλέν χανέδες 9" πρ(ός) "12" γρόσια εἰς τόν κάθε χανέν.........9

.120" ἀπό κιρχανά μαχαλέν. χ" 10" ὁμοίως ....................................10

.78" ἀπό Ἰσάρ ἡτζί μαχαλέν. χ" 6" ὁμοίως .......................................6"

.84" ἀπό χατζηγι̮άν μαχαλέν. χ" 7" ὁμοίως .........................................7"

.69" ἀπό παζάρ ἰτζή μαχαλέν. χ" 5" 3" ὁμοίως ....................................5"

---------- -------------

459" 38"

.84" ἀπό ἠσκιλουπέζι μαχαλέν. χ" 7" ὁμοίως .......................................7"

.108" ἀπό ἠπνικασίμ μαχαλέν. χ" 9" μάφ ὀδαλαρί. ὁμοίως ......................9"

.54" ἀπό ἠπνικασίμ μαχαλέν. χ" 4" 2ο" ζιμμί. ὁμοίως ...........................4:

.9" ἀπό τοῦ θωμᾶ καζάζι τόν μαχ" ῥ" 0" 3" τζεμικαπίρ μαχαλές ................. 1

.54" ἀπό κότζ χουσεήν μαχαλ" χ" 4" 2ο" ὁμοίως ..................................4:

--------- -----------

768" 64"2

12" ἀπό πέγ μετζίντ μαχαλέν. χ" 1" ὁμοίως .........................................1"

9" ἀπό κετζετζή αἰνίμ πέγι: ῥ" 3 ὁμοίως .......................................

12" ἀπό κότζ χουσεήν. χ" 1" τοῦ λι̮άσκου μαχαλεσί ὁμοίως ...............1

24" ἀπό ἠδρήζ χότζα μαχ" χ" 2" ὁμοίως ..........................................2

------------ ---------

825" ἤτοι ὀκτακόσια εἰκοσιπέντε γρόσι̮α. 68"

25" ἐκπήπτονται3 χασούρα αὐτῶν. друга ръка διὰ τοῦ Ἠδρήζ χότζα μαχαλέν με τό να εἶναι ἀρμέν<ικός>4

----------

800" ὀκτακόσια γρόσι̮α

ἔτι δὲ αὐτῇ τῇ ἡμέρᾳ ἀπεφασίσθη νὰ τῷ δοθῶσι καί τὰ ἔξοδ<α>5

τῆς φιλακῆς6 γινόμενα εἰς χρόνον ὁλόκληρον ἕναν σ <υμ>-7

ποσούμενα τετρακόσια τριάκοντα Ν" 430: καί ἐλήφθησαν <ὡς>8

ἐξῆς

150" ἀπό τό παγκὰριον τῆς ἁγίας μαρίνης.

120" ἀπό τῆς ἁγίας κυριακῆς.

90" ἀπό τῆς παναγίας.

60" ἀπό τοῦ ἁγίου δημητρίου.

60 ἀπό τοῦ ἁγίου κωνσταντίνου.

-------

430" ἤτοι τετρακόσια τριάκοντα γρόσι̮α

друга ръка, по-бледо мастило

Бележкипод линия


1 Цифрата не се чете.

2 7 рупи са равни на 2,5 ханета –домакинства, поради което сборът на ханетата е 64, а не 62, както е само на целите ханета.

3 Вместо ἐκπίπτονται.

4 Думата не се чете докрая, защото е в края на страницата, която е смачкана.

5 Думата не се чете докрая, защото е в края на страницата, която е смачкана.

6 Вместоφυλακῆς.

7 Сричката не се чете докрая, защото е в края на страницата, която е смачкана.

8 В края на страницата, която е смачкана, би трябвало да стоиὡς.