Чрез настоящата подписана и подпечатана патриаршеска

дългова полица Наше смирение заявява, че е получил под формата на заем за потребите и нуждите на

бедните християни в тази епархия, живеещи в община Филипопол,

пет хиляди гроша чист капитал ¹⁹⁹, цифром 5000, с договорена годишна лихва

от петдесет гроша за кесия ²⁰⁰, от която сума няколко аспри трябва да

остават завинаги неолихвявани и неотдалечими от епархията

според смисъла на издадения по този повод Свят патриаршески и синодален

пергаментов сигилий ²⁰¹. Наше смирение обещава да изплаща

и дава годишната лихва на честнейшите първомайстори на

посочените в светия сигилий благословени еснафи на тази община,

като неотклонно я разпределя между тяхна честност на 20 декември всяка

година, за да я раздават на споменатите бедни хора според определението на сигилия.

Поради това, за доказателство и непреходна сигурност, беше изготвена настоящата

подписана и подпечатана патриаршеска дългова полица със свидетелството на Техни Високо

преосвещенства почитаемите наши събратя архиереи и беше дадена на споменатите есна

фи, за да бъде поставена в касата на бедните.

[очертано място за кръгъл печат]

Никифорос Филипополски обещава.

Захариас Халкидонски, свидетел; Никифорос Деркоски, свидетел;

Ананиас Рашко-призренски, свидетел; Константиос Струмишки, свидетел.

И още една полица, съставена напълно еднотипно, чиято лихва ще

се изплаща всяка година в неделята на Цветница,

през месеца, в който се падне.

Горните две полици заедно със Сигилия и Патриаршеското

писмо, подпечатани от петте еснафа, бяха оставени за съхранение

в касата на абаджиите.

1830, 17 юли

† Никифорос Филипополски удостоверява

† Ἡ ταπεινότης ἡ ἐμὴ διὰ τῆς παρούσης αὐτῆς ἐνυπογράφου καὶ ἐνσφραγίστον (sic) αὐλικῆς

ὁμολογίας χρεωστικῆς δηλοποιεῖ, ὡς ἔλαβεν ἤδη δανειακῶς διὰ χρείαν καὶ ἀνάγκην τῆς

ἐπαρχίας αὐτῆς παρὰ τῶν ἐν τῇ πολιτείᾳ ταύτῃ Φιλιπ(π)ουπόλεως διατελούντων πτωχῶν

χριστιανῶν Γρ(όσια) τὸν ἀριθμὸν πέντε χιλιάδ(ας) Ν: 5000: Κεφ(άλαιον) καθαρόν, ἐπὶ συμφωνίᾳ

τόκου πρὸς πεντήκοντα γρ(όσια) τῷ πουγγίῳ τὸν χρόνον, ὧν τινῶν ἄσπρων ἐχόντων δια

μένειν διὰ παντὸς εὐεκποιήτων τοῦ τοκισμοῦ καὶ ἀμετακινήτων ἀπὸ τῆς ἐπαρχίας

ταύτης, κατὰ τὴν ἔννοιαν τοῦ περὶ τούτων ἐκδοθέντος Ἱεροῦ Πατριαρχικοῦ καὶ συνοδι

κοῦ Σιγγιλιώδους ἐν μεμβράναις Γράμματος, ὑπόσχεται ἡ ἐμὴ ταπεινότης πληροῦν

καὶ διδόναι τὸν ἐτήσιον αὐτῶν τόκον πρὸς τοὺς τιμιωτάτους Πρωτομαΐστορας τῶν ἐν

τῷ αὐτῷ Ἱερῷ σιγγιλλίῳ διαλαμβανομένων εὐλογημένων Ἐσναφ{ν}ίων τῆς πολιτείας

ταύτης, καταμετρῶσα ἀνελλιπῶς τῇ αὐτῶν τιμιότητι κατὰ τὴν κην Δεκεμβρί(ου) ἑκάστου

χρόνου, ἐπὶ τῷ διανέμεσθαι τοῖς ῥηθεῖσι πτωχοῖς κατὰ τὴν ἐν τῷ Σιγγιλλιώδει περίλη

ψιν. ὅθεν εἰς ἔνδειξιν καὶ διηνεκῆ τὴν ἀσφάλειαν ἐγένετο καὶ ἡ παροῦσα αὐτῆς

ἐνυπόγραφος καὶ ἐνσφράγιστος αὐλικὴ χρεωστικὴ ὁμολογία ἐπὶ μαρτυρίᾳ τῶν Πανιε

ρωτάτων αὐτῆς συναδελφῶν σεβασμίων Ἀρχιερέων, καὶ ἐδόθη τοῖς εἰρημένοις ἐσνα

φίοις ἐπὶ τῷ ἐναποτεθῆναι ἐν τῷ κιβοτίῳ τῶν Πτωχῶν.

[очертание на кръг, в който е написано] ἡ σφραγίς

Φιλιππουπόλεως Νικηφόρος ὑπόσχεται.

Χαλκιδόνος (sic) Ζαχαρίας Μάρτυς, Δέρκων Νικηφόρ(ος) Μάρτυς,

ῥασκοπρεσρένης Ἀνανίας Μάρτυς, Στρομνίτζης Κωνστάντι(ος) Μάρτυς.

Καὶ ἡ ἑτέρα ὁμολογία ὡσαύτως γεγραμμένη ἀπαραλλάκτως, τὸ δὲ διά

φορον αὐτῆς θέλει πληροῦται κατὰ τὴν Κυριακὴν τῶν βαΐων ἑκάστου χρόνου,

ἐν ὁποίῳ ἂν συμπέσοι μηνί.

αἱ ἄνωθεν δύο ὁμολογίαι μετὰ τοῦ Σιγγιλιώδους Γράμματος καὶ τῆς Πατριαρχικῆς

ἐπιστολῆς ἐσφραγισμένα παρὰ τῶν πέντε Ἐσναφ{ν}ίων ἐτέθησαν εἰς τὴν

Κάσσαν τῶν ἀμπατζίδων πρὸς φύλαξιν.

1830 Ἰουλίου 17

† ὁ Φιλιππουπόλεως Νικηφόρος βεβαιοῖ