† Агатангелос, по Божията милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и вселенски патриарх

† Делата на добродетелта според Бога, бидейки и душеполезни, и похвални, наистина са достойни за

забелязване и препоръчване, понеже и сами по себе си са могъщи, а и всяка боголюбива душа към подра

жание подбуждат. Многовидни са богоугодните дела, но най-превъзходно от тях по всеобщо съгласие е боговнушеното

даване на милостиня, което спасява душите от смърт ²¹¹ и забулва

тълпите на греховете ²¹², както казват свещените слова. Затова и нашата Велика Христова църква

благосклонно приема молбите, които постъпват от милостиви и благочестиви люде и са свързани с уреждането на това богоугодно

дело, и не отказва да ги утвърждава чрез свои Писма,

като се удивлява и възхищава на благочестивото им намерение. И наистина,

един от сиромахолюбивите и милостиви благочестиви люде, истинско чедо на святата Христова

църква, който пожела името му да остане неизвестно, но който показа християнската си и братолюбива

наклонност и избра да прояви на дело обичта си към своите ближни,

пристъпи, заради телесното и душевното си спасение, здраве и вечна

памет, към това да посвети и дари общ и неотнимаем дар

и непреходно посвещение на пребиваващите в богоспасимата Филипополска община

нуждаещи се и бедни християни, наши братя и братя

на нашия Господ, независимо от класата и положението им. И от благата, подарени му от щедродаряващия Бог, той задели

десет хиляди гроша чист капитал, състоящ се от две патриаршески полици на

същата тази богоспасима Филипополска епархия, всяка от тях по пет хиляди гроша, с

годишна лихва по петдесет гроша на кесия, записани на името на същите тези бедни християни,

и ги предназначи за боголюбивото си дело, като одобри за епитропи и предстоятели

както действащия когато и да било архиерей на тази епархия, светейшия филипополски митрополит,

така и богопочитаемите и предобросъвестни [представители] на следните пет еснафа на тази община,

сиреч абаджиите, кафтанджиите, чохаджиите, кожарите и джелепите ²¹³, а също

и действащите когато и да било местни старейшини и първенци, така щото при изпълването на всяка година

да получават годишната лихва от посочената главница, възлизаща на хиляда, цифром 1000,

гроша, и да я разпределят безпристрастно, със страх Божи и чиста своя съвест

между християните в тази община, които действително се нуждаят и са достойни за милост и помощ, два пъти

годишно, тоест петстотин гроша по време на пресвещените Рождественски дни, а останалите

петстотин в дните на светлейшото Възкресение на нашия Спасител, преди всичко със знанието,

според мнението и с богочестивото съдействие на действащия когато и да било архиерей и истински владетел

на тази епархия, бдящ за безпристрастното, добросъвестно и подобаващо изпълнение

и разпределение на милостинята и за неотклонното, неотлъчно и неотдалечимо

съхранение и разпределение на главницата, като споменатите съставляващи я

две патриаршески полици се съхраняват на сигурно място, сиреч положени са в касата на бедните.

И тъй, възнамерявайки да извърши това, боголюбивият анонимен християнин и

показвайки по този начин сиромахолюбието си, влезе в общение с нашата Велика Христова

църква, майка на всички благочестиви чеда, и поиска боголюбивото му дело да бъде утвърдено

и чрез наше Патриаршеско и синодално сигилийно писмо, за по-голяма сигурност

и за непреходно и неизменно действие. Поради това, след като благосклонно одобрихме молбата му

като благоразумна и справедлива, богоугодна и сред хората похвална, и насочена към помощ и утеха

на нуждаещите се сънародници, пишейки това, ние се произнасяме синодално заедно с нашите

високопреосвещени архиереи и нашите почтенейши и любими в Светия дух братя

и съслужители, така щото посоченото посвещение на десет хиляди

гроша от боголюбивия анонимен християнин да има валидност и сила, сигурна и неотменна за вечни

† Мъдростта и учението са източник на всички добродетели и естествени учители

на всеки човек в житейските неща, а ако следваме мъдрия Соломон, „по-ценна

,,от златото и скъпоценните камъни“, а нека добавим и думите на апостола „от дива

,,на питомна маслина“, душите на хората, които се обучават в мъдростта, се преобразяват,

така че направеният от пръст човек чрез нея действително се показва богоподобен и с двойно

блаженство се сдобива. И действително, за голяма благодат са достойни ония, които черпят от делвата на мъдростта,

а за още по-голяма отплата от Бога и от хората — ония, които се стараят

да прокарат вадата на мъдростта до своите градове, спомагайки

за учредяването и усъвършенстването на елински училища. Поради това и долните музолюбиви

и човеколюбиви спомоществователи на тази богоспасима община, копнеейки за подобно ²¹⁹ добро дело, честолюбиво

съдействаха със следните спомоществования и пожертвования, за вечна своя памет.

† Никифорос Филипополски потвърждава

† Ἀγαθάγγελος ἐλέῳ Θεοῦ ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, νέας Ρώμης καὶ οἰκουμενικὸς Πατριάρχης

Τὰ ἔργα τῆς κατὰ θεὸν ἀρετῆς, ἅτε ψυχωφελῆ καὶ Μακαρισμοῦ πρόξενα, ἄξια δήπου καὶ

ἀντιλήψεως καὶ συστάσεως· οὕτω γὰρ αὐτά τε κρατύνεται, καὶ πᾶσαν φιλόθεον ψυχὴν εἰς μί

μησιν διεγείρει. Πολυειδῶν δὲ ὄντων τῶν εὐαρέστων θεῷ, ὑπερέχει ὁμολόγως τὸ τῆς ἐλεημο

σύνης θεοδίδακτον ἔργον, ῥυόμενον ψυχὰς ἐκ θανάτου, καὶ ἁμαρτιῶν κατακαλύπτον

πλήθη, καθά φησι τὰ ἱερὰ λόγια. Διὸ καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τοῦ χ(ριστο)ῦ Μεγάλη ἐκκλησία τὰς

παρὰ τῶν φιλελεημόνων εὐσεβῶν προσαγομένας, καὶ ἐπὶ συστάσει τοῦ θεοφιλοῦς τούτου ἔρ

γου ἀφορώσας αἰτήσεις εὐμενῶς ἀποδεχομένη, οὐκ ἀπαναίνεται καὶ διὰ Γραμμάτων

αὐτῆς κατοχυροῦν, τὴν εὐσεβῆ ἐκείνων διαίτησιν ἀγαμένη τε καὶ θαυμάζουσα. Ἐπειδὴ τοί

νυν καὶ εἷς τῶν φιλοπτώχων καὶ φιλελεημόνων εὐσεβῶν, τέκνον γνήσιον τῆς ἁγίας τοῦ χ(ριστο)ῦ

ἐκκλησίας, τὸ μὲν ὄνομα αὐτοῦ ἐν ἀφανεῖ κεῖσθαι θελήσας, τὴν δὲ χριστιανικὴν καὶ φιλά

δελφον προαίρεσιν ἐπιδεικνύμενος, καὶ τὴν πρὸς τὸν πλησίον ἀγάπην ἔργῳ ἐπιδεῖξαι προῃ

ρημένος, προήχθη, χάριν ψυχικῆς καὶ σωματικῆς αὐτοῦ σωτηρί(ας) καὶ ὑγείας καὶ αἰωνίου Μνη

μοσύνου αὐτοῦ, προήχθη ἀφιερῶσαί τε καὶ ἀναθέσθαι κοινὸν καὶ ἀναπόσπαστον ἀνάθημα

καὶ ἀφιέρωμα διηνεκὲς τοῖς ἐν τῇ θεοσώστῳ Πολιτείᾳ φιλιππουπόλεως διατελοῦσιν οἱ

ασδήποτε τάξεως καὶ βαθμοῦ ἐνδεέσι καὶ πτωχοῖς χριστιανοῖς, ἀδελφοῖς ἡμῶν, καὶ ἀδελφοῖς

τοῦ Κυρίου ἡμῶν. Καὶ δὴ ἐξ ὧν ὁ Πλουσιόδωρος θεὸς ἐχαρίσατο αὐτῷ ἀγαθῶν, ἐξελόμεν(ος)

δέκα χιλιά(δας) γρόσια κεφάλαιον καθαρόν, Συνιστάμενον εἰς δύω αὐλικὰς ὁμολογίας τῆς

αὐτῆς θεοσώστου ἐπαρχίας φιλιππουπόλεως, ἀνὰ γρό(σια) πέντε χιλιάδας ἑκάστην, πρὸς πεν

τήκοντα γρό(σια) τῷ πουγγίῳ τὸν χρόνον, καὶ ἐπ’ ὀνόματι τῶν αὐτῶν πτωχῶν χριστιανῶν γε

γραμμένας, ταῦτα πρὸς τὸ θεοφιλὲς ἔργον προσεδιωρίσατο, ἐγκρίνας καὶ ἐπιτρόπους, καὶ ἐπιστά

τας τόν τε κατὰ καιροὺς Ἀρχιερέα τῆς ἐπαρχίας ταύτης Ἱερώτατον Μητροπολίτην φιλιππουπόλεως,

καὶ τοὺς θεοσεβεστέρους καὶ εὐσυνειδητοτέρους τῶν ἐφεξῆς πέντε ἐσναφ{ν}ίων τῆς Πολιτείας ταύτης,

δηλ(αδὴ) τῶν Ἀμπατζήδ(ων), τῶν καφταντζή(δων), τῶν τζοχατζή(δων), τῶν γουναρά(δων) καὶ τῶν τζελέπιδων, ἔτι δὲ

καὶ τοὺς κατὰ καιρὸν τιμιωτάτους Δημογέροντας τοῦ τόπου καὶ προκρίτους, ὅπως ἐν ἑκάστου χρόνου συμ

πληρώσει, λαμβάνοντες τὸν ἐκ τοῦ διαληφθέντος κεφαλαίου ἐτήσιον Τόκον, εἰς χίλια Ν. 1000:

γρόσια συμποσούμενον, διανέμωσιν ἀφιλοπροσώπως, ἐν φόβῳ θεοῦ καὶ καθαρῷ αὐτῶν συνειδότι

τοῖς ὡς ἀληθῶς χρείαν ἔχουσι, καὶ ἐλέους καὶ βοηθείας ἀξίοις χριστιανοῖς τῆς πολιτείας ταύτης δὶς

τοῦ ἐνιαυτοῦ, ὅ ἐστι, τὰ μὲν πεντακόσια γρ(όσια) ἐν ταῖς Πανσέπτοις ἡμέραις τῶν χριστουγεννῶν, τὰ δὲ λοι

πὰ πεντακόσια, κατὰ τὰς ἡμέρας τῆς λαμπροφόρου ἀναστάσεως τοῦ σωτῆρος ἡμῶν, ἐν εἰδήσει

πρὸ πάντων καὶ γνώμῃ καὶ θεοσεβεῖ παραστάσει τοῦ κατὰ καιροὺς Ἀρχιερέως καὶ γνησίου Κυριάρχου

τῆς ἐπαρχίας ταύτης, ἐπαγρυπνοῦντος εἴς τε τὴν ἀφιλοπρόσωπον εὐσυνείδητον καὶ ἁρμοδίαν ἐνέρ

γειαν καὶ διανομὴν τῆς ἐλεημοσύνης, καὶ ἐπὶ τῇ ἀναποσπάστῳ, ἀναφαιρέτῳ τε καὶ ἀμετακινή

τῳ διατηρήσει καὶ διανομῇ τοῦ Κεφαλαίου, φυλαττομένων ἐν ἀσφαλεῖ Μέρει τῶν συγκροτουσῶν

αὐτὸ εἰρημένων δύω αὐλικῶν ὁμολογιῶν, ἢ ἐν τῷ κιβωτίῳ τῶν Πτωχῶν ἐναποτιθεμέ

νων. Ταῦτα τοίνυν διαπράξασθαι προθέμενος ὁ θεοφιλὴς ἀνώνυμος χριστιανὸς καὶ τοι

ῷδε τρόπῳ τῆς Γνώμης τὸ φιλόπτωχον ἐπιδεικνύμενος, ἀνεκοινώσατο τῇ καθ’ ἡμᾶς τοῦ Χριστοῦ Με

γάλῃ Ἐκκλησίᾳ, τῇ τῶν εὐσεβῶν ἁπάντων Μητρί, καὶ ἐξῃτήσατο τοῦ θεοφιλοῦς αὐτοῦ ἔργου τὴν ἐπικύ

ρωσιν, καὶ δι’ ἡμετέρου Πατριαρχικοῦ καὶ Συνοδικοῦ Σιγγιλιώδους γράμματος, πρὸς ἀσφάλειαν μείζονα

καὶ διηνεκῆ καὶ ἀμεταποίητον ἐνέργειαν. Τούτου χάριν τὴν αἴτησιν αὐτοῦ εὐμενῶς προσηκάμενοι

ὡς εὔλογον καὶ δικαίαν, θεῷ τε φίλην, καὶ ἀνθρώποις ἐπαινετὴν, καὶ πρὸς βοήθειαν καὶ παραμυθίαν ἐν

δεῶν ὁμογενῶν ἀποτεινομένην, Γράφοντες ἀποφαινόμεθα Συνοδικῶς μετὰ τῶν περὶ ἡμᾶς

Ἱερωτάτων Ἀρχιερέων καὶ ὑπερτίμων τῶν ἐν Ἁγίῳ Πνεύματι Ἀγαπητῶν ἡμῶν ἀδελφῶν

καὶ συλλειτουργῶν, ἵνα ἡ παρὰ τοῦ θεοφιλοῦς ἀνωνύμου χριστιανοῦ διαληφθεῖσα ἀφιέρωσις τῶν

δέκα χιλιάδων γροσίων ἔχῃ τὸ κῦρος καὶ τὴν ἰσχὺν βεβαίαν καὶ ἀμετάθετον εἰς αἰῶνα τὸν

† Ἐπειδὴ ἡ σοφία καὶ μάθησις πασῶν τῶν ἀρετῶν πηγὴ οὖσα, καὶ τοῖς πᾶσι διδάσκαλ(ος)

τῶν κατὰ τὸν βίον πέφυκεν· συνῳδὰ δὲ καὶ τῷ σοφῷ Σολομῶντι βαδίζοντες „τιμιωτέρα

,,χρυσίου καὶ λίθων πολυτελῶν, δὸς δ’ εἰπεῖν καὶ κατὰ τὸν ἀπόστολον „ἀπ’ ἀγριε

,,λαίου εἰς καλλιέλαιον, αἱ ψυχαὶ τῶν ταύτῃ φοιτώντων ἐγκεντριζόμεναι μεταπλάττονται,

ὥστε δι’ αὐτῆς ὁ χοϊκ(ὸς) ἄνθρωπ(ος) τῷ ὄντι θεοῦ εἰκὼν ἀναδείκνυται, καὶ τὴν κατ’ ἄμφω

εὐδαιμονίαν πορίζεται. διὸ δή, πολλῶν χαρίτων ἄξιοι οἱ τὸν κρατῆρα τοῦτον τῆς σοφίας

κεραννύντες, πλειόνων δὲ τῶν ἀμοιβῶν παρά τε θεοῦ καὶ ἀνθρώπων, οἱ ἀγωνιζόμενοι τοῦτον

τὸν αὔλακα τῆς σοφίας εἰς τὴν ἰδίαν πόλιν ἕκαστ(ος) μεταγαγεῖν, διὰ συνδρομῆς πρ(ὸς)

σύστασιν καὶ καλλιέργειαν ἑλληνικῶν σχολείων. Τοῦθ’ ἕνεκα καὶ οἱ κάτωθι φιλόμουσοι

καὶ φιλάνθρωποι συνδρομηταὶ τῆς θεοσώστου ταύτης πόλεως, τοῦ τοιούτου ⁴⁵ καλοῦ ἔργου ὀρεγόμενοι, συνέ

δραμον φιλοτίμως μὲ τὴν ἑξῆς συνδρομὴν καὶ ἔρανον, εἰς μνημόσυνον αὐτῶν αἰώνιον.

† ὁ Φιλιππουπόλεως Νικηφόρος βεβαιοῖ