1 В текста на кондиката е употребена думата κιατίπη – от осм. kâtip - секретар, писар.

2 В текста е написано σακελλάριος, което във Византийската държава означавало велможа, натоварен с административни и финансови задължения. През интересуващия ни период сакеларият означавало пост в църковната йерархия, който давал на неговия носител надзорни, изборни и съдебни задължения и права, както и функциите на ковчежник. В Пловдив сакеларият принадлежал към кръга на т. н. „офикиали” (ὀφφικιάλιοι) - клирици и светски лица градски първенци, с помощта на които митрополитите упражнявали своите гражданско-съдебни правомощия. Тези лица носели титли, водещи началото си от византийската номенклатура: сакеларий, сакелий, логотет, скевофилакс, ритор, дикеофилакс, референдарий, остиарий, иконом, протонотарий, йеромнимон, ипомниматограф, девтеревон. Вж. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. - Сборник на Българската академия на науките. Кн. 41-2, София, 1949, с. 191-192; Либератос, А. Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София, Издателска къща «Гутенберг», 2019, с. 130.

3 В текста е написано γιόλ τεσκερέδων, който произхожда от осм. уol – път и tezkere -документ. Означавало паспорт или друг документ за самоличност, изискуем при пътуване; в този смисъл означавало пътен лист, разрешение за пътуване по определена дестинация. В Османската империя тескерето било валидно само в границите на провинциалната област. Още се наричало мюрур тескереси – вж. Велков, А. Видове османотурски документи. София, 1986, с. 39, 456-459; Опис на османотурски документи за занаяти и търговия (ХVІ-ХІХ в.) запазени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Състав. А. Велков, П. Груевски и др.. Ред. Ст. Андреев. София, 1993, с. 387, 390, 648, 667, 670, 671, 775, 2376 и др. В Османската империя тескерето било валидно само в границите на провинциалната област. Запазените пътни тескерета са важен извор, тъй като те съдържат данни за външния вид, възрастта и социалното положение на своя притежател. Така например запазените пътни тескерета на Константин Фoтинов от първите десетилетия на XIX век ни позволяват да уточним неговата спорна до късно рождена дата – 1785, както и да разберем как е изглеждал – рус и среден на ръст, с добри доходи. Вж. Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическoто развитие на Балканите през ХIХ век. София, Издателство на Бългaрската академия на науките, 1994, с. 78.

4 Става дума за производствената корпорация – еснаф –на абаджиите. Абаджиите били производителите на грубия вълнен плат аба, както и дрехи, изработени от него. Запазена е кондиката на абаджийския еснаф, която съдържа данни от 1675 до средата на ХХ век. В нея са вписани сведения за повишенията и обявяването на майстори в еснафската организация. Записани са задължения, които имат характера на статут, сметки, заеми, отделни плащания и пр. Публикувана е от Апостолидис, М., А. Пеев, Кондика на пловдивския абаджийски еснаф. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, кн. 1-2, 1931, с. 1-170, кн. 3, с. 1-186.

5 От осм. кaftan – вид горна дреха. Кафтанджиите били майстори-шивачи на кафтани.

6 Майстори на такета и шапки.

7 Производители на тънък вълнен плат.

8 От осм. аktar - дребен търговец на бакалски и галантерийни стоки.

9 От осм. аstarci - тъкачи на тънки платове и хастар.

10 От осм. tahtaci – производители и търговци на дървен материал, дъски и пр. Изброените тук производствени корпорации - еснафи- играели изключително важна роля в живота на града. Едно столетие преди това през 1720 г. в Пловдив пребивавал известно време Йерусалимският патриарх Хрисантос Нотарас с цел събиране на средства за Божи гроб и записал дарените му от еснафите в града средства. Ако се съди по записаните от Нотарас суми вероятно най-многобройни и най-силни икономически са били абаджиите. Текстът на пътеписа е публикуван от Στάθη, Π. Το ανέκδοτο οδοιπορικό του Χρυσάνθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και Νέα ελληνικά, τόμος πρώτος, Αθήνα, 1984, σ. 172-186; В български превод е публикуван в Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина XVII- средата на XIX век. София, Издателство „Парадигма”, 2016, с. 89-102.

11 В текста е употребена думата μπεϊλεκτζῆδες от осм. beğlikҫi – лице, което е закупило от държавата правото да събира данъка беглик – данъка за овце и кози.

12 Дн. гр. Копривщица. Копривщенските бегликчии били изключително заможни и влиятелни. Най-високо място в бегликчийското съсловие заемал родът на Чалъковци, представители на който играели централна роля в живота на Пловдив. За тях вж. Тодев, И. Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003, с. 66 и сл.; Янева, С. Българи-откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит. София, Издателство „Гутенберг”, 2011; Либератос, А. Възрожденският Пловдив, с. 221-317.

13 Т. е. Прасадин дервент, дн. гр. Клисура.

14 Акче клисе, т. е. Бяла черква, дн. гр. Сопот.

15 Т. е. Аджар, дн. с. Свежен, Пловдивско.

16 Κιατίπης (Γραμματεύς),писар.Вж.Ἱστορία τω̂ν Ἀθήνων κατὰ τὸν ὑπὲρ ἐλευθερίας ἀγω̂να, etc. DionusiosSOURMELES– 1834.

17 Фактът, че получава подарък за байрама, вероятно говори за османски чиновник или съдебен функционер.

18 Вероятно става дума за джюббе от oсм. cȕbbe – широка и богата връхна дреха, изработвана от всякакви видове платове с различни цветове, дълга до под коляното, с гладки ръкави и двусантиметрова мека яка. За него вж. Тодоров, Н., М. Калицин, Турски извори за българската история, т. VI, Извори за българската история, Т. XXI, София, Издание на Българската академия на науките, 1977, с. 393. Окончанието на думата може би означава, че това е бил комплект.

19 В текста е написано μπαϊράμ – от осм. bayram, т. е. празник. В случая вероятно ставало дума за един от двата основни мюсюлмански празника – курбан и рамазан байрам.

20 Дн. с. Душанци, Софийско.

21 В текста е написано ῥέσιμ от осм. resim – налог, данък.