22 От унг. varoş - термин с различни значения и употреби, наложен в османската административна практика в целите Балкани; означава както вътреградски топомним, който обикновено се асоциира с християнските зони на обитание, така и от към средата на ХVІІ в. за обозначаване на християнската общност в балканските градове, за които в българските извори по-късно се налага терминът (градска) община. Като институция варошът се надгражда над махленската организация на немюсюлманите и поема техните задължения пред държавата, а също участвува в решавате на религиозните, културно-просветните и социалните проблеми на гражданите. За термина вж . aтията на Светлана Иванова : Ivanova, S. Varoş: Тhe Elites of the Reaya in the Towns of Rumeli, 17th – 18th Centuries. - In: Provincial Elites in the Ottoman Empire. Ed. A. Anastasopoulos. Rethymno, 2005, 201-246. В Пловдив като вътрегредски топоним се използва главно за християнските махали на същинския град, без да се вземат предвид предградията.

23 В текста е написано βαροὺς κι̮αχαγι̮ασί - варош кехая от осм. varoş kethüda, лице, отговарящо за събирането и предаването на държавата на данъците дължими от християните, населяващи вароша.

24 Градовете в османската държава запазили своя статут на пълно подчинение на централната власт, както това е било в предидущия период, като се наблюдавал още по-силен контрол от страна на османската власт и подчинение на съответните представителите на централната власт в тях. Градът се разделял на махали, организирани на верско-териториална основа, като махалата имала определени задължения при разхвърлянето и събирането на държавните данъци и опазването на обществения ред върху своята територия. Вж. Тодоров, Н. По някои въпроси на балканския град през ХV-ХVІ в.- Исторически преглед, 1962, № 1, с. 37; Тодоров, Н. Балканският град ХV-ХІХ век. София, 1972, с. 80 сл.; Димитров, С. За приемствеността в развитието на балканските градове през ХV-ХVІ в. - Балканистика, 2, София, 1987, 5-17; Иванова, С. Градовете в българските земи през ХV век. - Българският петнадесети век. София, 1993, 53-66; За махалата като основна единица в данъчното облагане вж. Иванова, С. Данъчното облагане на населението в българските градове и формирането на неговите институции (XVII-XVIII в,) – Известия на държавните архиви, 65, 1993, с. 67-98; За махалите на Пловдив вж. статията на архитект Христо Пеев: Пеев, Хр. Пловдивските махали в турско време. – Пловдивски Общински вестник, 279, 20 февруари 1942, с. 4-5. Хр. Пеев обнародва картата на града, направена от главния архитект на Пловдив Йосиф Шнитер през периода 1891-1896 г., в която са отбелязани наименованията на много от махалите в града и която е достъпна по интернет ТУК (22.3.2020); За нея вж. Генчев, Н. Възрожденския Пловдив. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1981, с. 68-69; Либератос, А. Цит. съч., с.168-171.

25 В оригинала е употребена думата χανέ, от осм. hane - буквално „къща”, „дом”, „домакинство”. Използвала се в османската данъчна практика и с нея се обозначавала една облагателна единица или данъчен дял, при която едно или няколко домакинства се групирали, като отделните домакинства не са „закачени” по няколко за едно хане, а данъчната порция на всяка махала или на целия варош, на махалите на мюсюлманите и на различни други групи като еснафи, бекяри, хайманета и пр. се давала общо и всички трябвало да се включат в плащането. Всяка социална структура (махала или целият варош, махалите на мюсюлманите и на различни други групи като еснафи, бекяри, хайманета и пр.) имали определен данъчен дял или наряд, изразен в съответния брой ханета, въз основа на които им се разхвърляли дължимите данъци, за да изплащат наложения данък или тегоби. През различно време и при различни данъци домакинствата се групирали по различен начин в ханета. Общото при всички ханета била системата на кръгово поръчителство, взаимното обвързване на хората да изплатят пълния размер на искания данък. За хането вж. Грозданова, Е. За данъчната единица хане в демографските проучвания. – Исторически преглед, 1972, 3, с. 81-91.

26 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата било Хисар ичи махала. Либератос, А. Цит. съч., с. 164. А. В Либератос на стр. 114 си има Пазар ичи махала. Тя се среща и на други места в текста. Либератос се опира на османските данъчни регистър за Пловдив от 1840 и 1842 г., с които работи турската историчка Нериман Ерсой. Докторската дисертация на Н. Ерсой не е публикувана и тя е озаглавена Ersoy, Neriman. XIX yüzyɩlɩnda Filibe şeri (1839-1876). Doktora tezi. İstanbul, Üniversitesi. Авторката има любезността да ми изпрати страниците на труда си, на които са вписани данните за Пловдивските махали, за което ѝ изказвам горещата си благодарност.

27 Гръцкият историк Андреас Либератос, който коментира този запис в кондиката, смята, че в случая е станало езиково преплитане и тук става дума за махалата Чохаджиян - християнската махала Ҫuhacian. Либератос, А. Цит. съч., с. 165.

28 В текста на кондиката е обозначено с началното „ῥ”, с което е маркирано осм. rubu, т. е. четвъртина. Хането се подразделяло на 4 руби. Според Ст. Андреев в речника към Андреев, Ст., М. Калицин, К. Мутафова. Православни структури на Балканите през ХVІІ-ХVІІІ век. Велико Търново, 2019, с. 596 – руб – сребърна монета, равна на една четвърт от гроша или на 10 пари.

29 В османския регистър името на махалата е записано като Űskȕleviç. Ersoy, N. Op. Cit., p. 51; Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

30 В текста на кондиката е записано μάφ ὀδαλαρί. Историкът на Пловдив Никола Алваджиев предава наименованието на махалата като Ибни Касъм маф одалар. Вж. Алваджиев, Н. Пловдивска хроника, Пловдив, Издателство „Христо. Г. Данов”, 1984, с. 9. В османския данъчен регистър е записано следното наименование на махалата İbni Kasim ve odalarɩ. Ersoy, N. Op. cit., p. 51; Либератос, А. Цит.cъч., с. 164. Според османистката доц. Светлана Иванова изписаното като „маф” вероятно е османското маа, което се изписва на арабица/османски с нямо г/ğ, т. е. заедно, заедно със; фактически маа може да се разглежда като синоним на ve в публикацията на Нериман Ерсой. Oсманистката доц. Росица Градева тълкува „ маф” с осм. muaf – т. е. освободен от налог.

31 В текста е използвана думата ζιμμὶ, от осм. zimmi, означаваща буквално „покровителствани”, с която се обозначавали християнските и изобщо немюсюлманските поданици на мюсюлманска държава, получаващи в замяна на наложения поголовен данък – джизие и на определени ограничения, известни личностни и общностни права като право на лична неприкосновеност, на собственост, на известна религиозна автономност. За него вж. Иванова, С. Преди да се роди българският милет. - В: Държава и църква в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. София, 2006, 135-184. В османския регистър наименованието на махалата е İbni-Kasim-Zimmyan. Ersoy, N. p. 51, Либератос, А. Цит. съч., с. 164. Доцент Светлана Иванова тълкува това наименование като „махала Ибни Касъм-немюсюлмани” или дори като „махала Немюсюлмани на махала Ибни Касъм”. Среща се в различни градове като обозначаване на групи немюсюлмани, трайно живеещи като част от населението на традиционни мюсюлмански махали.

32 Вероятно от осм. kazaz – копринар, продавач на копринени конци и сурова коприна. Вж. Тодоров, Н., М. Калицин, Турски извори за българската история, т. VI, Извори за българската история, Т. XX, с. 397.

33 В османските регистри наименованието на махалата е Cami-i-Kebir, т. е. Голямата джамия. Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

34 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата е Koç Hȕseyin. Либератос, А. Цит. съч., с. 164.

35 Според османските данъчни регистри наименованието на махалата е Keçeci İne Bey. Либератос, А. Цит. съч. с. 164.

36 А. Либератос идентифицира махалата като Кючюк Хюсеин (Ляску). Либератос, А. Цит. съч. с. 164.

37 Затворът Таш капия бил разположен в административния център на града.

38 Място в църквата, където се оставят даренията или продават свещи.

39 Правителствена административна сграда, от осм. konak.