40 В село Горни Воден, което днес е квартал на гр. Асеновград.Точната година на възникването на Горноводенският манастир не се знае, но има сведения за съществуването му през XIV век в близост до аязмо. Разрушен бил през XVII в., но в края на същия век бил възстановен. През 1810г. манастирът бил опожарен, поради което, пловдивският свещеник Константинос Икономос, описвайки с. Горни Воден в издадената си през 1819 г., книга съобщава, че до селото „ е имало един манастир на св. Параскева. Сега той е опожарен и разрушен от набег на разбойници”. Вж. Εγχειρίδιον περί της επαρχίας Φιλιππουπόλεως ή περιγραφή αυτής, συντεθείσα υπό του αιδεσιμολογιωτάτου Οικονόμου Κυρίου Κωνσταντίνου Ιερέως Φιλιππουπολίτου, και εκδοθείσα δαπάνη του Πανιερωτάτου αγίου Φιλιππουπόλεως Κυρίου Κυρίου Παισίου. Εν Βιέννη της Αουστρίας: παρά τω Τυπογράφω Δημητρίω Δαβιδοβίκη, 1819, σ. 50 и превода на цялата книга на Икономос вж. в: Данова, Н. България и българите.., с. 303-328, където конкретната информация е на с. 323. Реконструкцията на сегашния манастир започнала през 1816г. и продълж ила до 1835г. Съборната манастирска църква „Св. Параскева” осветена на 15-ти октомври 1850г. В книгата си пловдивчанинът Константин Моравенов говори през 1869 г. за два манастира „Св. Кирик” – черква и аязма на планината” и ”Св. Параскева” Воденский” („Св. Петка”). Вж. Моравенов, К. Паметник на пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание. Разчитане, съставителство, превод, бележки и коментар В. Тилева, З. Нонева. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1984, с. 43, 237. Според гръцкия историк Д. Вогазлис Воденският манастир е известен под имената ”Св. Кирик” или „Св. Параскева”. Вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Ελληνικά μοναστήρια και θέρετρα της Βορεινής Ροδόπης (Περιφερείας Φιλιππουπόλεως και Στενιμάχου). Ιστορική και λαογραφική μελέτη. - Αρχείο του Θρακικού λαογραφικού και γλωσσικού θησαυρού, Εν Αθήναις, Τόμος ΙΔ΄(1947-1948), σ. 104, 114-123; Трифонова, А.Надписи от горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита” край Асеновград. Предварителни бележки. –Проблеми на изкуството, 2015/ 2, с. 54-64.

41 Куршум хан бил построен в Пловдив след 1370 г. през управлението на османския военачалник и бейлербей на Румелия Шахабедин паша. Бил една от най-забележителните сгради, издигнати в града след превземането му от османците през 1364 г. и носил името си от оловния покрив, с който бил покрит. На площта от 3 630 кв. м., заемана от хана, имало места за нощуване - одаи, търговски складове, дюкяни, кантори, заслони за добитък и водоизточници. Масивната сграда пострадала сериозно от земетресението през 1928 г., била съборена и на мястото й били изградени градските хали.

42 Георгиос хаджи Ангелис бил сред видните хора в града, който очевидно се ползвал с доверието на пловдивчани, тъй като след няколко години е определен за касиер на училищното настоятелство. За него вж. Либератос, А. Цит. съч., с. 284.

43 Митрополит Кирил бил един от най-дълго управлявалите Пловдивската митрополия владици (1780-1807), който се ползвал с доверието на паството си. Αποστολίδης, Κ.-Μ., Цит. съч., с. 284-285; Гошев, И. Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. София, Държавна печатница, 1931, с. 120.

44 В текста διδάσκαλος – учител или директор на училището. Думата δάσκαλος, т. е. даскал, обикновено означавала учител в начално училище.

45 В текста ὑποδιδάσκαλος- подучител, помощник на главния учител в училищата. От различията между задълженията на главния учител и тези на неговия помощник произтичали и чувствителните разлики в предвидените възнаграждения. За практиките да се ползва помощта на подучители в зависимост от броя на учениците вж. Χατζόπουλος, Κ. Ελληνικά σχολεία στην περίοδο της οθωμανικής κυριαρχίας (1453-1821). Θεσσαλονίκη, Εκδόσεις ΒΑΝΙΑΣ, 1991, σ. 344-345.

46 В историческите извори са съхранени имената на няколко учители в Пловдив през XVIII век, но до 1780 г. те преподавали в църквите. През 1780 г. било построено първото общинско училище, което било наречено Централно елинско училище. В него се преподавали предметите гръцки език, аритметика и двустранно счетоводство, което било нужно за бъдещите търговци. Пръв учител в него бил йеромонах Антимос, който бил получил солидно класическо образование. През 1790 г. директор на училището става Константинос Икономос, ученик на който бил Константин Фотинов. Тук преподавал Иван Селимински. Училището получавало щедра финансова подкрепа от копривщенските бегликчии Чалъкови. Αποστολίδης, Κ. –Μ., Цит. съч., с. 451-453; Maslev, Stoyan 1968. Die Rolle der griechischen Schulen und der griechischen Literatur fȕr die Aufklȁrung des bulgarischen Volkes zur Zeit seiner Wiedergeburt.// Ο Ελληνισμός εις το Εξωτερικόν . Űber Beziehungen des Griehentums zum Ausland in der neuern Zeit. Hggb. Von J. Irmscher, M. Mineemi. Berlin, Akademie-Verlag, 1968, 343-344 . 339-395.

47 Константинос Икономос (1760–1827) е роден във Филипопол, днешния Пловдив, а баща му, свещеникът Ангелис – в Станимака, днешния Асеновград. Константинос Икономос учил първоначално в родния си град при йеромонах Антимос, който ръководил Централното елинско училище, след това заемал поста заместник-директор на същото училище, а от 1792 до 1825 г. бил негов директор. Като високообразован за онова време човек, той владеел старогръцки и латински език. Полагал специални грижи за създаването на богата училищна библиотека, в която са се съдържали и основните трудове на представителите на Гръцкото просвещение. Приемайки духовническо звание, изпълнявал и задълженията на първосвещеник в църквата „Св. Богородица“. Автор е на цитираната в бел. 39 негова книга, представляваща подробно описание на Пловдив и селищата в Пловдивска епархия. За него вж. Οικονομίδης , Ν . Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος. (Σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, τ. 4, Εν Αθήναις, 1933, σ. 207 – 216; σ. 676 – 677. Αποστολίδης , Κ. – Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία, από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ’ ημάς χρονών. Επιμέλεια Γ. Α. Μέγα. Εν Αθήναις: Έκδοσις της Ενώσεως των απανταχού εξ Ανατολικής Ρωμυλίας Ελλήνων, 1959, σ. 676. Константин Моравенов Моравенов дава собствена версия на биографията на К. Икономос, според която родителите на Икономос били от с. Паная, „в което нито един грък има, нито гръцки знаят да говорят”. Вж. Моравенов, Цит. съч., с. 25.

48 Прочутият гръцки учител и книжовник Атанасиос Псалидас, който учил във Виенския университет и който учителствал в гр. Янина през годините 1796-1800, получавал заплата от 1000 гроша. Очевидно тази разлика в заплащането се дължала на факта, че Псалидас бил с висше образование, докато К. Икономос учил само при своя учител йеромонах Антимос в Пловдив. По този въпрос вж. Karas, I. Les salaires des enseignants au XVIIIème siècle. Expression du fonctionement de la loi de l’offre et de la demande. – In: Actes du IIe Colloque intérnational d’histoire (Athènes, 18-25 septembre 1983) Economies Mediterranéennes équilibres et intercommunications XIIIe-XIXe siècles. T. III, Athènes, 1986, р. 156; За заплатите на учителите през интересуващия ни период вж. и Berov, L. Incomes of the Pedagogical Intelligentsia in South-East Europe from the Middle of the 18thCentury until the First World War. –Bulgarian Historical Review, 1983, No 4, p. 89-108.

49 Данните за заплатите на учтелите и техните помощници, с които разполагаме, показват различно съотношение между тях в различните селища.Вж. Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1986, с. 219-226; Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов. с.115-116.

50 Настоятел, от гр. ἐπίτροπος.

51 В текста νικόλτζо παπουτζῆ - т.е Николчо обущаря. Вероятно това е Никола Папухчийт, за когото разказва Моравенов в книгата си вж. Моравенов, К. Паметник. с. 34. За съществуването на еснафа на обущарите още през предидущото столетие съдим по дневника на Йерусалимският патриарх Хрисантов Нотарас, който при преминаването си през Пловдив през 1720 г. записал суми, дадени от представители на този еснафа. Στάθη, Π. Το ανέκδοτο οδοιπορικό του Χρυσάνθου Νοταρά, σ. 180; В български превод е публикуван в Данова, Н. България и българите. С. 97.

52 За този пост вж. по-горе бел. 22.

53 Семейството на хаджи Никоглу принадлежало към висшите слоеве на пловдивските жители – т. н. челебии. То натрупало богатството си в резултат на търговия с аба на изток. Йоанис Хаджи Никоглу се сдобил с титлата „логотет” и започнал да бъде вписван в кондиката на абаджийския еснаф като Челеби Яакакис Диарбекирли заради търговските му връзки с Диарбекир в Мала Азия. Синут му Николакис получил званието „скевофилакс”, а след смъртта на баща си се сдобил с титлата „логотет”. За него и за цялото семейство вж. Либератос, Цит. съч., с. 136-137.

54 Или още позната като акче от осм. аkçe, сребърна османска монета

55 Османски мангър (нискостойностна парична единица ) на султан Мурад II .

56 За титлата вж. по-горе бел. 2.

57 Прозвището показва, че Нанчос е от Стара Загора.

58 Прозвището Мумджис, произхожда от професията на свещаря – на осм. mumcu.

59 В текста τζερεμές, οт осм. cereme – глоба, пари, които някой заплащал, за да възстанови щети или загуби.