Страница 106-107
† Агатангелос, по Божията милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и вселенски патриарх
† Делата на добродетелта според Бога, бидейки и душеполезни, и похвални, наистина са достойни за
забелязване и препоръчване, понеже и сами по себе си са могъщи, а и всяка боголюбива душа към подра
жание подбуждат. Многовидни са богоугодните дела, но най-превъзходно от тях по всеобщо съгласие е боговнушеното
даване на милостиня, което спасява душите от смърт 211 и забулва
тълпите на греховете 212, както казват свещените слова. Затова и нашата Велика Христова църква
благосклонно приема молбите, които постъпват от милостиви и благочестиви люде и са свързани с уреждането на това богоугодно
дело, и не отказва да ги утвърждава чрез свои Писма,
като се удивлява и възхищава на благочестивото им намерение. И наистина,
един от сиромахолюбивите и милостиви благочестиви люде, истинско чедо на святата Христова
църква, който пожела името му да остане неизвестно, но който показа християнската си и братолюбива
наклонност и избра да прояви на дело обичта си към своите ближни,
пристъпи, заради телесното и душевното си спасение, здраве и вечна
памет, към това да посвети и дари общ и неотнимаем дар
и непреходно посвещение на пребиваващите в богоспасимата Филипополска община
нуждаещи се и бедни християни, наши братя и братя
на нашия Господ, независимо от класата и положението им. И от благата, подарени му от щедродаряващия Бог, той задели
десет хиляди гроша чист капитал, състоящ се от две патриаршески полици на
същата тази богоспасима Филипополска епархия, всяка от тях по пет хиляди гроша, с
годишна лихва по петдесет гроша на кесия, записани на името на същите тези бедни християни,
и ги предназначи за боголюбивото си дело, като одобри за епитропи и предстоятели
както действащия когато и да било архиерей на тази епархия, светейшия филипополски митрополит,
така и богопочитаемите и предобросъвестни [представители] на следните пет еснафа на тази община,
сиреч абаджиите, кафтанджиите, чохаджиите, кожарите и джелепите 213, а също
и действащите когато и да било местни старейшини и първенци, така щото при изпълването на всяка година
да получават годишната лихва от посочената главница, възлизаща на хиляда, цифром 1000,
гроша, и да я разпределят безпристрастно, със страх Божи и чиста своя съвест
между християните в тази община, които действително се нуждаят и са достойни за милост и помощ, два пъти
годишно, тоест петстотин гроша по време на пресвещените Рождественски дни, а останалите
петстотин в дните на светлейшото Възкресение на нашия Спасител, преди всичко със знанието,
според мнението и с богочестивото съдействие на действащия когато и да било архиерей и истински владетел
на тази епархия, бдящ за безпристрастното, добросъвестно и подобаващо изпълнение
и разпределение на милостинята и за неотклонното, неотлъчно и неотдалечимо
съхранение и разпределение на главницата, като споменатите съставляващи я
две патриаршески полици се съхраняват на сигурно място, сиреч положени са в касата на бедните.
И тъй, възнамерявайки да извърши това, боголюбивият анонимен християнин и
показвайки по този начин сиромахолюбието си, влезе в общение с нашата Велика Христова
църква, майка на всички благочестиви чеда, и поиска боголюбивото му дело да бъде утвърдено
и чрез наше Патриаршеско и синодално сигилийно писмо, за по-голяма сигурност
и за непреходно и неизменно действие. Поради това, след като благосклонно одобрихме молбата му
като благоразумна и справедлива, богоугодна и сред хората похвална, и насочена към помощ и утеха
на нуждаещите се сънародници, пишейки това, ние се произнасяме синодално заедно с нашите
високопреосвещени архиереи и нашите почтенейши и любими в Светия дух братя
и съслужители, така щото посоченото посвещение на десет хиляди
гроша от боголюбивия анонимен християнин да има валидност и сила, сигурна и неотменна за вечни
(107) времена, както приживе на посветителя, така и след отхождането му при Господа, а посветената
сума на главницата от десет хиляди, цифром 10000, гроша, да остане непреходно неизменна и да се
опазва непокътната и цялостна, съставена завинаги от двете споменати патриаршески полици
на Филипополската епархия, записани на името на нуждаещите се и съхранявани на
най-сигурното място, тоест в касата на бедните. Определените предстоятели и
епитропи на това боголюбиво посвещение и Негово високопреосвещенство сегашният митрополит на Филипопол,
ипертим 214 и екзарх на Тракия Драговития 215, наш любим в Светия дух и въжделен брат
и съслужител господин Никифорос, както и тези, които по-късно ще наследят канонично тази епархия,
честнейшите първенци и старейшини на тази общност по което и да било време, както и първенците на петте
нейни благословени еснафа на абаджиите, кафтанджиите, чохаджиите, кожарите
и джелепите, са длъжни ревностно да предстояват и неотклонно да изпълняват разпоредбите на посветителя,
и ежегодно да получават натрупаната годишна лихва върху главницата, възлизаща на
хиляда гроша, и да раздават два пъти годишно, сиреч по Великден и по Рождество Христово, по 500,
тоест петстотин гроша, обаче не небрежно или комуто се случи, или по симпатия, но в страх
Божи и с чиста душевна съвест да извършват раздаването на милостинята на действително нужда
ещите се и достойни за милост единородни християни във Филипополската община, независимо от
класата и положението им, като за всичко се грижи добре съответният каноничен архиерей на тази епархия,
както и останалите епитропи, и съпредстоятелства за това, главницата да остава неотклонима
и непокътната до последната пара, и ако е възможно, да се увеличава, но
да не се намалява никак во веки веков. Горните неща бяха решени и утвърдени от Синода. А ако някой
от всички, било от списъка на клириците, било от средите на миряните, се поддаде на неуместно
и своеволно желание и дръзне някога да се противопостави, да разклати или да възпрепятства това посвещение,
или да си присвои и отнеме много или малко от него, или действието и трайното изпълнение
на това решение да изопачи и видоизмени, или изцяло пожелае да отмени постановеното в настоящото
синодално решение, нека този човек, който и да е той, като надменен, злонамерен и враждебен към бого
любивите дела, да бъде отлъчен от Светата единосъщна, животворяща и неразчленима
Троица на единия и единствен по природа Бог, и да бъде прокълнат, лишен от опрощение и неразрешен след смъртта си,
и да бъде подведен под отговорност чрез всички отечески и синодални проклятия, и да бъде виновен за огъня на геената, и на вечната
анатема подсъден. В потвърждение на горното и за вечна сигурност беше издадено и настоящото
наше Патриаршеско и синодално сигилийно писмо, което беше поместено и в кондиката
на нашата Велика Христова църква.
В лето спасително хиляда осемстотин и тридесето, през месец юни, индиктион трети.
† Агатангелос, в Бога Христа архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и вселенски патриарх, се произнася.
Патриарх на Йерусалим и цяла Палестина Атанасиос 216,
Захариас Халкидонски, Никифорос Деркоски, Никифорос Филипополски,
Ананиас Рашко-призренски, Константиос Струмишки.
