26 Разчитане, превод и езиков коментар – Петя Янева. Редактиране и исторически коментар – Надя Данова. Коментар на личните имена – Кета Мирчева .
27 От унг. varoş - термин с различни значения и употреби, наложен в османската административна практика в целите Балкани; означава както вътреградски топомним, който обикновено се асоциира с християнските зони на обитание, така и от към средата на ХVІІ в. за обозначаване на християнската общност в балканските градове, за които в българските извори по-късно се налага терминът (градска) община. Като институция варошът се надгражда над махленската организация на немюсюлманите и поема техните задължения пред държавата, а също участвува в решавате на религиозните, културно-просветните и социалните проблеми на гражданите. За термина вж. стaтията на Светлана Иванова: Ivanova, S. Varoş: Тhe Elites of the Reaya in the Towns of Rumeli, 17th – 18th Centuries. - In: Provincial Elites in the Ottoman Empire. Ed. A. Anastasopoulos. Rethymno, 2005, 201-246. В Пловдив като вътрегрaдски топоним се използва главно за християнските махали на същинския град, без да се вземат предвид предградията.
33 В османския регистър името на махалата е записано като Űskȕleviç. Ersoy, N. Op. Cit., p. 51; Либератос, А. Цит. съч., с. 164.
34 В текста на кондиката е записано μάφ ὀδαλαρί. Историкът на Пловдив Никола Алваджиев предава наименованието на махалата като Ибни Касъм маф одалар. Вж. Алваджиев, Н. Пловдивска хроника, Пловдив, Издателство „Христо. Г. Данов”, 1984, с. 9. В османския данъчен регистър е записано следното наименование на махалата İbni Kasim ve odalarɩ. Ersoy, N. Op. cit., p. 51; Либератос, А. Цит.cъч., с. 164. Според османистката доц. Светлана Иванова изписаното като „маф” вероятно е османското маа, което се изписва на арабица/османски с нямо г/ğ, т. е. заедно, заедно със; фактически маа може да се разглежда като синоним на ve в публикацията на Нериман Ерсой. Oсманистката доц. Росица Градева тълкува „ маф” с тур. muaf – т. е. освободен от налог.
43 Разчитане, превод и езиков коментар – Петя Янева. Редактиране и исторически коментар – Надя Данова.
45 Разчитане, превод и езиков коментар – Петя Янева. Редактиране и исторически коментар – Надя Данова. Коментар на личните имена – Кета Мирчева.
46 В село Горни Воден, което днес е квартал на гр. Асеновград. Точната година на възникването на Горноводенския манастир не се знае, но има сведения за съществуването му през XIV век в близост до аязмо. Разрушен бил през XVII в., но в края на същия век бил възстановен. През 1793 г. манастирът бил опожарен заедно с Воден вероятно по време на нападението на Мехмед Синап. По въпроса вж. Христемова, М. Кърджалийското време на Асеновград.- В: Родопите през ХІХ и началото на ХХ век. Език, култура и история. – В: Сборник от научна конференция, 2-3.VІ. 2000 г., Смолян, т. ІІІ, История, с. 65-72; Гетов, Д., О. Тодорова – Един бачковски ръкопис с гръцки летописни бележки за кърджалийски нападания над Станимака и Пловдив от края на XVIII и началото на XIX в. – ГСУ,Център за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев” том 99 (18), 2017, с. 651-673; Христемова, М. , С. Москова. Църква „Св. св. Кирик и Юлита и св. Параскева“, Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. – В: Куюмджиев, Ал. и колектив. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Институт за изследване на изкуствата, 2018, с. 683-715. Пловдивският свещеник Константинос Икономос, описвайки с. Горни Воден в издадената си през 1819 г. книга, съобщава, че до селото „е имало един манастир на Св. Параскева. Сега той е опожарен и разрушен от набег на разбойници”. Вж. Εγχειρίδιον περί της επαρχίας Φιλιππουπόλεως ή περιγραφή αυτής, συντεθείσα υπό του αιδεσιμολογιωτάτου Οικονόμου Κυρίου Κωνσταντίνου Ιερέως Φιλιππουπολίτου, και εκδοθείσα δαπάνη του Πανιερωτάτου αγίου Φιλιππουπόλεως Κυρίου Κυρίου Παισίου. Εν Βιέννη της Αουστρίας: παρά τω Τυπογράφω Δημητρίω Δαβιδοβίκη, 1819, σ. 50, а превода на цялата книга на Икономос вж. в: Данова, Н. България и българите.., с. 303-328, където конкретната информация е на с. 323. Реконструкцията на сегашния манастир започнала през 1816 г. и продължила до 1835 г. Съборната манастирска църква „Св. Параскева” била осветена на 15-ти октомври 1850 г. В книгата си пловдивчанинът Константин Моравенов говори през 1869 г. за два манастира „Св. Кирик” – черква и аязмо на планината” и ”Св. Параскева” Воденский” („Св. Петка”). Вж. Моравенов, К. Паметник на пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание. Разчитане, съставителство, превод, бележки и коментар В. Тилева, З. Нонева. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1984, с. 43, 237. Според гръцкия историк Д. Вогазлис Воденският манастир е известен под имената ”Св. Кирик” или „Св. Параскева”. Вж. Βογαζλής, Δ. Κ. Ελληνικά μοναστήρια και θέρετρα της Βορεινής Ροδόπης (Περιφερείας Φιλιππουπόλεως και Στενιμάχου). Ιστορική και λαογραφική μελέτη. – Αρχείο του Θρακικού λαογραφικού και γλωσσικού θησαυρού, Εν Αθήναις, Τόμος ΙΔ΄(1947-1948), σ. 104, 114-123; Трифонова, А. Надписи от Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита” край Асеновград. Предварителни бележки. – Проблеми на изкуството, 2015/ 2, с. 54-64.
47 Куршум хан бил построен в Пловдив след 1370 г. през управлението на османския военачалник и бейлербей на Румелия Шахабедин паша. Бил една от най-забележителните сгради, издигнати в града след превземането му от османците през 1364 г. и носил името си от оловния покрив, с който бил покрит. На площта от 3 630 кв. м., заемана от хана, имало места за нощуване - одаи, търговски складове, дюкяни, кантори, заслони за добитък и водоизточници. Масивната сграда пострадала сериозно от земетресението през 1928 г., била съборена и на мястото ѝ били изградени градските хали.
